1. СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИНОСА НА ОПЕРАТИВНАТА ПРОГРАМА ЗА
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА НА СЪЮЗА ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН,
УСТОЙЧИВ И ПРИОБЩАВАЩ РАСТЕЖ И ЗА ПОСТИГАНЕТО НА
ИКОНОМИЧЕСКО, СОЦИАЛНО И ТЕРИТОРИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ
1.1 Стратегия за приноса на програмата за сътрудничество за осъществяване
на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и
за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване
1.1.1 Описание на стратегията на програмата за принос за изпълнението на
стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за
постигането на икономическо, социално и териториално сближаване.
Текущо състояние на транспортната инфраструктура в България
В националната транспортна система на страната ни са създадени сравнително
добри условия за функционирането на всички видове транспорт – железопътен,
автомобилен, морски, речен, въздушен и интермодален.
Железопътен транспорт
Съгласно данни на Националния статистически институт (НСИ), общата дължина
на железопътните линии в България към 2012 г. е 5 658 км, в т.ч. текущ път – 4 070
км и гарови коловози – 1 588 км. Териториалното разпределение на ж.п. линиите в
страната е небалансирано, но обусловено от теренните и социално-демографските
условия. Най-висока гъстота има ж.п. мрежата в Югозападен регион – 44.8 км/1000
кв. км. По-ниска от средната за страната е гъстотата на ж.п. мрежата в Югоизточен,
Североизточен и Южен централен район. Връзките със съседните страни са
относително ограничени. Относителният дял на електрифицираните ж.п. линии от
общата дължина на ж.п. линиите в текущ път е 70.3%. В сравнение с останалите
европейски страни техният дял е задоволителен. Значителна част от ж.п. линиите
са изградени преди повече от 50 години, с геометрични параметри, конструкция и
съоръжения, подходящи за скорост до 100 км/ч, а на места дори с почти изчерпани
възможности за задържане на скоростта и гарантиране на сигурността и
безопасността на движение. Такива отсечки съществуват и по основни
направления, като София – Пловдив (участък София – Септември), Видин – София
(участък Видин – Медковец), Пловдив – Бургас (участък Пловдив – Михайлово).
Железопътните съоръжения (мостове и тунели) са с висока степен на амортизация,
като например по направлението Русе – Варна. Голяма част от осигурителните,
телекомуникационните и енергозахранващите системи са остарели (въведени в
експлоатация в периода 1965-1985 г.) и на технологично ниво, което не отговаря на
съвременните изисквания за оперативна съвместимост. През 2013 г. с железопътен
транспорт са превозени 26[A1] млн. пътника основно във вътрешно съобщение и
BG 2 BG
13.670 млн. т товари, 24.8[A2] % от които в международно съобщение. Съгласно
резултатите от актуализирания национален транспортен модел делът на
пътническите пътувания по железница за 2011 г. е 11.9% от всички пътувания, а
делът на товарите, превозени с ж.п. транспорт е 9.3%. Железопътният транспорт
преобладава при превозите на твърди минерални горива (48%) и руди и метални
отпадъци (53%).
Автомобилен транспорт
По данни на НСИ към 31.12.2012 г. дължината на републиканската пътна мрежа в
България, която включва автомагистрали, първокласни, второкласни пътища,
третокласни пътища и пътни връзки при кръстовища и възли, е 19 602 км.
Автомагистралите са едва 2.8 % от общата дължина, а първокласните пътища – 15.2
%. Покритието на страната с автомагистрали и пътища първи клас е неравномерно.
Пътните направления изток – запад са много по-добре развити от тези в посока
север – юг, което до голяма степен се обуславя от релефа на страната. По-високата
гъстота на изградените автомагистрали и първокласните пътища в Североизточен,
Югозападен и Югоизточен район определя по-добрата достъпност и
комуникативност. Въпреки предприетите през последните години мерки и предвид
факта, че извършените инвестиции са недостатъчни спрямо нуждите, няма значимо
подобрение на цялостното състояние на пътищата и осигурена достатъчна
проходимост при зимни условия по направление север – юг. Друг основен проблем
в областта на пътната мрежа е продължаващата липса на завършени магистрали по
направлението Видин – София – Кулата, което е част от Ориент/Източно-
средиземноморския коридор.
Особено важно за подобряване на състоянието на сектора е увеличаването на
товароносимостта на пътната настилка по основните международни транспортни
коридори, която да се приведе в съответствие с европейските изисквания.
Понастоящем броят на автомобилите е два пъти и половина по-голям спрямо
периода отпреди 2007 г.
Наред с нарастването на броя на моторните превозни средства, се увеличава и
интензивността на автомобилното движение и рискът от ПТП. Въпреки това за
същия период (2007 – 2013 г.) броят на тежките ПТП (с убити и ранени) по РПМ е
намалял с 14%, броят на убитите – с 19%, а броят на раните – с 2%, което в
съществена степен е свързано с изграждането и пускането в експлоатация на на
нови автомагистрални участъци и въвеждането на системата за одит на
инфраструктурните проекти за пътна безопасност.
Данните показват трайно увеличение на средноденонощната интензивност по
години по всички класове пътища. Увеличението на трафика за 2010 г. спрямо 1990
г. по автомагистралите е 53.6%, по пътищата І-ви клас е 110.5%, по пътищата ІІ-ри
клас – 73.3%, а по пътищата ІІІ-ти клас е 56.7%. Съгласно резултатите от
актуализирания национален транспортен модел делът на междуселищните
пътнически пътувания с леки автомобили за 2011 г. е 72%, а делът на пътуванията
с автобусен междуселищен транспорт е 16% от всички пътувания. През 2013 г.
българските превозвачи са превозили 160 млн. т (общо за собствена сметка и
срещу заплащане), от които 22.3 млн. т в международно съобщение. Съгласно
националния транспортен модел към 2011 г. допълнителният международен
BG 3 BG
трафик през страната (внос, износ и транзит от чуждестранни превозвачи) е оценен
на 25 млн. т.
Според прогнозите за 2020 г. трафикът по автомагистралите, по пътищата І-ви и
ІІІ-ти клас се очаква да нарасне с 40 % спрямо 2010 г., а по пътищата ІІ-ри клас с
37.8%.
