Законът за обществения транспорт ще бъде доразвит с активната намеса на общините, превозвачите и организациите на потребителите, като основната идея остава непроменена – пътникът да бъде в центъра на системата. Това стана ясно след среща на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов с автобусните превозвачи и с представителите на потребителските организации в рамките на общественото обсъждане на проекта на закона.
Организациите за защита на потребителите подкрепиха категорично проекта, като подчертаха, че за пръв път от много години насам се предлага цялостен модел за развитие на обществения транспорт, който ясно защитава правата на пътуващите и поставя акцент върху безопасността и удобството им. Според тях документът дава решения на отдавна назрели проблеми – прекъснати връзки между отделните видове превоз, липса на координация и отсъствие на ясни стандарти за качество и защита на пътническите права.
Автобусните превозвачи също оцениха философията на закона като правилна и необходима за модернизацията на сектора, но настояха за доуточняване на някои ключови моменти. Те предложиха съвместното възлагане на превози между общини да се допуска само когато общините имат обща географска граница. Поставен бе въпросът и за субсидиите – според превозвачите компенсирането на задължението за обществен превоз при автобусния транспорт трябва да може да се изплаща авансово, така както вече е предвидено за железопътния, водния и въздушния транспорт. Браншът поиска по-ясно разписване на механизма за клиринг при интегрираните превози, както и изрично изясняване на отношенията и координацията между националната транспортна схема и общинските схеми, включително начина на тяхното субсидиране.
Вицепремиерът Караджов напомни, че „Текстът на Закона за обществения транспорт все още е само проект. Публикуван е, за да получим мнения и предложенията на всички заинтересовани страни – от общини и превозвачи, до институции и сдружения на потребители. Затова още днес удължаваме общественото обсъждане с още 30 дни, а при необходимост – и повече“. Той обяви и формирането на работна група, в която ще участват експерти на превозвачите, общините, институциите и потребителските организации. Тяхната задача ще бъде да прецизират текстовете на закона и паралелно да започнат подготовката на подзаконовите актове, гарантиращи реалното прилагане на новите правила.
„Ще работим докато имаме добър, справедлив и работещ закон, който удовлетворява всички страни – превозвачи, общини, институции, но преди всичко – пътниците“, подчерта Караджов. Той посочи, че концепцията на закона стъпва върху европейската нормативна рамка и върху успешния опит на редица държави от ЕС, като за първи път у нас се предлага единна визия за развитие на обществения транспорт.
Проектът предвижда създаване на единна национална транспортна схема, която да обхваща всички видове обществен транспорт и да осигурява реална свързаност между тях. Заложено е въвеждането на единен електронен билет и мобилен „портфейл“, които да позволят по-лесно планиране и плащане на пътуванията, както и координирани разписания между влакове и автобуси, така че пътниците да могат да правят безпроблемни връзки. Предвидени са и нови стандарти за качество на услугата, безопасност, екологични изисквания и достъпност за хора с увреждания и затруднена мобилност. Специално внимание се отделя на отдалечените райони, където се предвиждат превози по заявка, така че и малките населени места да имат реален достъп до обществен транспорт. Част от концепцията е и изграждането на единна интелигентна система и национална точка за достъп до данни за движението и услугите.
Караджов подчерта, че държавата, общините и превозвачите участват в изграждането на тази система, но крайната цел е да се отговори на нуждите на хората: „Кръвоносната система на държавата трябва да пулсира като едно цяло и да достига и до най-отдалеченото кътче на родината ни. Нашата задача е да осигурим качествена услуга там, където днес тя изцяло липсва. Пътникът е в центъра на закона, а ние всички – институции, общини и превозвачи – сме инструменти, чрез които неговите права и удобство ще бъдат гарантирани.“
По време на обсъждането бяха представени и тревожни данни за състоянието на транспортното обслужване в страната. В момента 738 населени места в България са напълно без обществен транспорт. Още 601 населени места имат недостатъчно, формално или на практика неработещо обслужване – най-често разписанията съществуват само на хартия. Едва 61 населени места могат да бъдат определени като такива с адекватно транспортно обслужване, съобразено с ежедневните нужди на хората.
На този фон вицепремиерът посочи, че „Този закон радикално променя начина, по който ще работи системата. Той обвързва транспортната услуга с реални измерители – километри, пътникопоток, населени места. Целта е проста: да осигурим на всеки човек предвидим, достъпен и модерен транспорт, както е в развитите европейски държави“.
Министерството на транспорта и съобщенията ще продължи срещите с браншовите организации, Националното сдружение на общините в Република България, експертните структури и гражданските организации, за да се съберат всички становища и да се намерят работещи решения за спорните моменти.
В заключение Караджов заяви, че „Само чрез диалог и съвместна работа можем да финализираме закона така, че накрая да имаме документ, който работи за всички – и за превозвачите, и за общините, и за държавата, но най-вече за пътниците“.
