Тол системата отново се готви да погълне стотици милиони левове от бюджета. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) стартира нова процедура за поддръжката й, като за целта ще бъдат заделени 127.5 млн. лв. без ДДС. Поръчката е от типа „договаряне без предварително обявление“ – тоест още в началото е ясно кой ще бъде изпълнителят, съобщава икономическият сайт Еconomic.bg.
ОЩЕ: С рекордните 248 км/ч: Тол системата засече хиляди нарушения
Това е поредният мащабен транш, насочен към тол системата. През 2018 г. тогавашното правителство на кабинет „Борисов“ възложи изграждането на системата на група дъщерни дружества на австрийската „Капш“ с договор за 180 млн. лв. Тогава премиерът Бойко Борисов уверяваше, че страната ни ще получи „най-модерната“ технология и че системата ще бъде истинска „печатница за пари“.
На практика обаче АПИ се оказа в зависимост от „Капш“. Въпреки гръмките обещания „Най-модерната“ система тръгна трудно, след забавяния и технически проблеми. През 2021 г. стана ясно, че консорциумът „Капш Трафик Солюшънс“ няма да слезе от сцената – агенцията му възложи нов 5-годишен договор за „Проактивен мониторинг и надграждане“ на стойност 140 млн. лв. Обясненията на АПИ бяха, че все още е необходимо време, за да се обучат български специалисти за работа с мрежата и софтуера – аргумент, който прозвуча повече като оправдание.
В същото време, за да може уж държавата да поеме контрола върху „печатницата за пари“, беше създадена изцяло нова структура – Национално тол управление.
През 2022 г. Сметната палата публикува одитен доклад, в който заключи, че договорът за „ъпгредйване“ на системата поражда сериозни съмнения и е тема за прокуратурата. През 2023 г. депутати от ПП-ДБ официално сезираха държавното обвинение за съмнителни разходи около тол системата, но до момента липсват реални последици.
ОЩЕ: Средната скорост – закон на хартия, мираж на пътя
Въпреки тези сигнали сега към „Капш“ отново потича сериозен финансов поток – 127.5 млн. лв., с които консорциумът трябва да продължи да поддържа тол мрежата до края на 2030 г. Като аргумент АПИ посочва, че пет години след въвеждането й институциите все още не са в състояние сами да управляват системата. Допълнително са заложени още 29,34 млн. лв. за дейности по „надграждане и интеграция“.
Още през 2021 г. служебният зам.-министър на регионалното развитие Захари Христов посочи, че има излишно припокриване – със софтуерната поддръжка се занимават едновременно „Капш“ и Националното тол управление, където работят около 40 ИТ специалисти. Тогава се коментираха заплати от порядъка на 5 хил. лв., а от тол управлението контрираха, че възнагражденията на експертите били около 3600 лв. От последните обяснения на АПИ за новата поръчка става ясно, че зависимостта от „Капш“ не просто продължава, а е бетонирана.
Очертава се патова ситуация за българската държава – „Капш“ държи ключовите елементи на системата, включително изходния код, както и изключителните права върху ноу-хауто, докато АПИ, макар да плаща, остава само ползвател. Само „Капш“ може да прави промени и ъпгрейди по системата, а други компании на практика са изключени под претекст за фирмени и държавни тайни. В „мотивите“ на АПИ се стига дотам да се твърди, че единствената алтернатива на монопола на „Капш“ е изграждането на изцяло нова тол система, което се представя като твърде скъпо и неразумно.
„Тол системата представлява „интегрирана, неделима система от край до край (end-to-end / E2E)“. Ето защо консорциумът, който я е изградил, притежава изключително право като притежател на интелектуалната собственост върху софтуера“, посочва пътната агенция. И още: „Намесата на всяка друга фирма би довела до „неприемливи технически, финансови и операционни рискове“. Причината – изключителните права върху софтуера принадлежат на австрийската компания „Капш ТрафикКом АГ“, а АПИ, която плаща всичко, е само ползвател.
Решението на шефа на АПИ инж. Йордан Вълчев за „договаряне без обявление“ е от 21 ноември, а срокът за подаване на оферта в това де факто „състезание с един участник“ е 1 декември. При такава липса на конкуренция обществената поръчка се превръща в чист формален акт, своеобразно „отбиване на номера“ – резултатът е предрешен, а цената закономерно се движи към горната граница.
