Победителите
ГОДИШНО НАЦИОНАЛНО СЪСТЕЗАНИЕ „НАЙ-ДОБЪР АВТОБУСЕН ШОФЬОР”
Азми Азмиев – 1-во място
АЗ СЪМ МАКСИМАЛИСТ
Явявам се, защото съм максималист – или ще е най-доброто или няма да бъде. Тестът тази година беше с по-интересни въпроси, а за напред още по-трудни трябва да бъдат. Законите се менят и нещата повече опират до въпросите кое трябва да бъде и кое не трябва. Някои колеги викат „Ама аз не съм учил, не съм се подготвил и затова няма да се явя.” Не е необходимо да стоиш в къщи два месеца и да се подготвяш. Това са въпроси от практиката и трябва всеки шофьор поне веднъж годишно да провери знанията си. Казах, че тази година имаше много интересни въпроси. Например много интересн беше въпросът за нелегалните емигранти и как да се справяме с тях. Друг интересен въпрос беше „ може ли туристически автомобил да се движи по жълтата Вus лента?”. Интересувам се предимно от интернет, но не всичко намирам там. Считам, че трябва да има специален сайт, в който да има информация за всички новости. Например, глобиха ме скоро в Словакия 1600 евро, защото не знаех, че трябва да имам Go Go Box. Питах колегата дали ми е необходимо, но той ми каза , че ми трябва само винетка. Никой не знаеше, че от 01.01.2010г. има промени в закона и е задължително. Дадоха ни отсрочка за глобата две седмици. Пътувам навсякъде, където ме изпратят, но най-ми е интересно да ходя, където не съм бил. Често пътувам до Турция, което не представлява проблем за мен. Там не ни проверяват, дори и да ни спрат, като видят българска регистрация ни пускат. Бях решил да дойда на състезанието с моята кола с още един колега, но го хвана страх и се отказа. Казвам на всички колеги да не се страхуват, а да дойдат следващата година да си премерят силите. Има шофьори, които се бият в гърдите, че са много велики, ама нека да дойдат да ги видим. Много се радвам, че спечелих първо място. Догодина пак ще се боря да съм пръв.
БИСЕР БОРИСОВ – 2-ро място
ТАКИВА СЪСТЕЗАНИЯ СА МНОГО НЕОБХОДИМИ
Радвам се, че отново имам възможност да участвам в националното състезание за най-добър шофьор. Тази година не направих грешката да не си сложа първо колана, още повече, че за такова нарушение във Франция ме глобиха 90 евро. И теоретичната и практическата част са по-трудни от миналата година.Явявам се за втора година, за да си сверя часовника и да пробвам силите си. Установих, че пропуските ми са основно в теорията, но това пък е предизвикателството.Да науча повече неща. Аз съм автобусен шофьор от 1997г.. Работя във фирма Оданс ООД от гр. София, основно пътувам по направления в Западна Европа, по екскурзии. В Западна Европа правилата се спазват много по- стриктно и често ни проверявят. Много пъти са ме спирали в Германия, даже като влизам задължително ме спират, най-често за паспортен контрол. А покрай Щутгарт, това се знае от всички българи, наблюдават с бинокли и щом видят български номер веднага излизат на магистралата с кола, за да ни спрат за проверка. Основната задача на проверката е да се види техническото състояние на автобуса, затова като ни спрат ни карат в една тяхна полиция наблизо за извършване на технически преглед. А вкарат ли те за преглед, все ще намерят някаква неизправност – нали трябва поне да си платиш прегледа! А глобите съвсем не са малки – 230 евро, 500 евро. В Италия са ме глобявяли 1300 евро, например, за неуредици в договора за превоз. Италианците ни отбиха за около два часа докато проверят дали постъпват правилно, след което ни казаха да платим глобата.
Как си сверявям часовника дали съм в крак с новостите? За съжаление в България е трудно да се следят наредбите и законите, защото през няколко месеца все има някакви промени и ни е трудно да отделяме време да разберем всичко. Основно шефовете ни информират – казват ни, например, че има нова наредба или промяна в старата такава и и ние сме длъжни да се съобразяваме. Освен това си споделяме и между колегите. Практиката е най-добрия учител. Наредбата и да съм я чел,не означава ,че съм я запомнил, а още по-малко,че съм я разбрал. Наредбите са трудни за разбиране и е по-добре по-компетентен от шофьора да я разясни. Относно първа помощ не смея да твърдя, че съм много добре подготвен – имам изкаран курс по БЧК (около 6 часа), но считам, че това е крайно недостатъчно.Освен това при един истински случай има и много паника, затова и най-подготвения не се знае как ще постъпи. Накрая искам да кажа на колегите, че такива състезания са много необходими и те трябва да участват, за да видят и научат много неща. Не бива да се мисли, че ако не си в челната тройка, ще ти се смеят или ще се изложиш. Затова казвам на колегите да идват да си проверят уменията, дори и само за удоволствие.
ПЕТЪР НИКОЛОВ 3-то място
ВИНАГИ СИ ВЪРША РАБОТАТА С УДОВОЛСТВИЕ
Завърших „Вилхелм Пик”, сега „Хенри Форд” и съм автобусен шофьор от 1995г., когато направихме семейна фирма, която още съществува. Даже там получаваме списанието и то безплатно, за което сме много благодарни. Последните години, обаче работата намаля и от две години работя в „Биомет” ООД, защото смятам, че това е най-добрата автобусна фирма в България.Карам по направление Испания, имам голям опит и затова практическата част на състезанието не ме затрудни. За теорията нямах време да се готвя, но поне веднъж в годината човек трябва да си свери часовника. Ние за Испания нямаме проблеми. Ръководството максимално е изчистило нещата. Караме на дигитални карти и спазваме всички европейски изисквания. Тръгваме четирима шофьори, двама остават в Италия по средата на пътя, а другите двама продължават, после на връщане обратното. Преди постоянно ни спираха, но сега само като ни видят им е ясно, че сме редовни. Ето защо вече не ни и спират.
Сега с новите европейски наредби, считам, че е по-лесно. Абсолютно всичко трябва да се спазва. Според мен задължително е шофьора да има познания по БЧК. В България часовете по БЧК са малко. Аз съм на 43 г. и в практиката съм имал много случаи. Реагирам тихичко, освен това умея да запазя самообладание и се справям. Имал съм случаи човек да си глътне езика, взимам лъжица от жабката, бъркам му в устата и го свестявам. Наскоро пък връщахме едно момиче от Испания. Баща и я връщаше от една комуна за наркомани, но тя беше истинска развалина. На всяка спирка се криеше в тоалетните да се дрогира. Считам, че такива случаи трябва да са с придржител. Защото 50 човека ни чакаха, а ние шофьорите я издирвахме. За първи път участвам в състезанието, което разбрах, че се провежда за четвърта година и съм трогнат. Вярно е, слабото ми място бе теоретичната част, с практическата нямах никакви проблеми. На всички колеги пожелавам безавариен път и да идват да участват. Препоръки към списанието почти нямям ,защото то е перфектно.Това не е комплимент, това е самата истина. Останат ли ми пет минути и сядам да го чета. Надявам се, че в България ще има много млади шофьори, които да продължат нашия път. Считам, че българските шофьори са едни от най-добрите в Европа. За мен шофьорската професия е и хоби. Винаги си върша работата с удоволствие.
