Интервюта с победителите от надпреварата Национално състезание „Най-добър шофьор на годината” | |
Победителят: Севдалин Дуков – победител в националното състезание „Най-добър автобусен шофьор на годината”
Разговарям със Севдалин, веднага след обявяване на резултатите и връчването на наградите. Вижда се, че той още е много развълнуван. И двете му ръце са пълни с подаръци. Оглежда се къде да ги остави и да си поеме дъх. Питам го има ли желание да каже няколко думи за списаниeто , организатор на събитието. Отговорът му е положителен,” с най- голямо удоволствие”, казва. „Вие сте виновниците да съм така щастлив сега.” Очаквахте ли победата? Не, не съм очаквал, защото се явявам за първи път на такова състезание. Но в процеса на протичане на състезанието, като видях конкуренцията бях сигурен, че донякъде ще стигна. Добих кураж и увереност, че мога да се преборя. Изключително много съм удовлетворен от това, което показах и много се радвам, че спечелих. Радвам се също и затова, че аз и другите колеги от aвтобусна фирма „Хеброс бус”, на която ние сме представители, се представихме достойно и защитихме името на „Хеброс бус”, като една от водещите фирми в автобусния бранш. Къде ви беше най-трудно – на теста, оказване на първа долекарска помощ, или практическата част? Ооо, никъде не усетих трудност! Във нашата фирма редовно се правят подобни проверки на шофьорите. Целта е да се поддържа високо ниво на професионализъм. И това ,разбира се , много ни помогна днес и резултатите са на лице. Видяхте от коя фирма са шофьорите, заели първите две места. Бихте ли ни разказали малко повече за себе си, за фирмата за която работите? Аз съм професионален шофьор от 1976 г., вече 35 години. От 1982г. съм автобусен шофьор – 29 години се занимавам само с автобуси. Те са, така да се каже, моя живот. Във фирма „Хеброс бус” работя от седем години. Карам автобус, който обслужва извънградски линии. Пътувам и в страната и в чужбина. Пътувам за Карлово, Хисар, Хасково. В чужбина пътувам , когато извозваме екскурзии. Този месец имам пет дни във Виена, от Анталия се върнах завчера. Искам да отбележа, че в нашата фирма са създадени много добри условия за работа. Нашият управител, господин Дошков, мога смело да кажа, че е перфектен.За правдата винаги се бори. Ние не можем да му се сърдим. Всичко, което е възможно, той го прави и го изисква и от нас. И ние се стараем и колкото можем и ние да го правим. Днес, практческата част се проведе с градски автобус. Беше ли проблем това за вас, в предвид на това, че вие не работите в градския транспорт? Не, за мен не беше никакъв проблем. Разбира се , има разлика – автоматични скорости, а ние караме с лостовата система, но го преодолях. Много по- лесно е да минеш към по- доброто. Всички знаем за проблемите в бранша. Вие като дългогодишен работник в него какво ще кажете: Има ли бъдеще автобусния транспорт? Разбира се, че има. Аз съм категоричен в това си твърдение. Първо, има такива места, в които никакъв друг транспорт не може да се използва. Автобусите возят навсякъде-и по малки села, и по балкански пътища. Той ще си остане и основен вид транспорт по международните дестинации. Без автобуси мисля, че е немислимо. А какво бихте казали за организацията на изложението, на състезанието? Организацията беше перфектна. Признавам си, че не съм очаквал да е така. Идвал съм на тази автогара да вземам групи за екскурзии и като знам какво е било, не очаквах да се получи такава перфектна организация. Мислех, че е малко пространството и няма да може да се получи. Но като видях, че дори не се спират автобусите – идват и си отиват и въпреки това, всичко е подредено както трябва, просто очарователно. Какво бихте пожелали на списание „Автобуси и микробуси”? Чета списанието от скоро. Много се радвам, че има такова издание, в което да намериш информация за нашия бранш, за нашите проблеми и новостите. Пожелавам на списанието да се развива, да достигне върха, както се казва. |
|
второ място: Весна Найдоска – JCП Скопие
С какво настроение дойде да участваш в това състезание?Дойдох с голямо желание. Не съм мислила за победата. Просто исках да пробвам силите си и да видя къде ми e мястото сред колегите. Каkво те накара да работиш тази предимно мъжка професия?От 6 години работя като автобусен шофьор. Преди това работех като инструктор за Б категория. Но любовта ми към хората и автобусите ме накара да започна тази работа. Желба, желба голема. Би ли разказала за градския транспорт в Скопие- как се развива, има ли проблеми? Не, нямаме проблеми, поне в моите очи. Имаме нови автобуси, организацията и заплащането е добро, стараем се да поддържаме културно обслужване, ръководството си разбира от работата. Всичко е о.к. Автобусния ни парк е от 400 градски автобуса и 10 туристически. Те напълно отговарят на потребностите на града ни. Как оценяваш инициативата на списание „Автобуси и микробуси” да организира вече шеста година такова състезание? Такава инициатива е похвална. Тя е много полезна. Какво по-добро от това да знаем какво е нивото на професионализъм на шофьорите, на които хората поверяват живота си! Организацията беше отлична, отношението на екипа на списанието сърдечно. Това спомогна много да преодолеем напрежението и да се концентрираме максимално, за да дадем най-доброто от себе си. Аз и моя колега Горан сме радостни и горди, че имахме удоволствието да участваме в такова престижно състезание, а също и да се запознаем с коле ги от България. Мисля, че тези контакти ще са ни много полезни за в бъдеще. За първи път ли си в София и какви са ти впечатленията? Да, за първи път. Още не съм се разходила из града, мисля сега да го направя. Трябва да купя и подаръци за децата – чакат ги с нетърпение. Но съм впечатлена от сърдечността и отзивчивостта на хората. И в хотела, и тук на състезанието се чувствам като у дома.
![]() |
|
Второ място: Валентин Неделчев – второ място Хеброс Бус, Пловдив
Бихте ли се представили Аз съм Вальо Кръстев Неделчев. Представител съм на фирма „Хеброс бус” гр. Пловдив, автобаза Пазарджик. Автобусен шофьор съм от 1982 година – 29 години. Преди това съм карал товарен автомобил. Искаше ми се обаче да работя с хора, харесва ми контакта с хората – виждаш и научаваш много нови неща. Това ми беше на сърце. Изкарах категорията и започнах веднага работа в Автостопанство клон Пазарджик. Преминах през няколко работодателя, докато през 2010 г. се установих в „Хеброс бус”. Мога да кажа, че това беше моя шанс – отлично отношеноие към персонала, създадени са много добри условия за работа и развитие. Всичко в тази фирма ми допада. Навсякъде се говори за криза и големи проблеми, но специално ние нямаме никакви проблеми. Разбира се има някои неща, но се решават на ниво. Очаквахте ли такова класиране – първите две награди отиват в Пловдив? Да ви кажа честно дойдохме да се представим подобаващо. Не сме тръгнали с кой знае какви големи надежди. Искахме да представим достойно и себе си, и фирмата. Смятам, че постигнахме желания резултат, даже и го надхвърлиме. Надявам се, ръководството и всички колеги да са доволни, че защитихме тяхната чест и авторитет. Как оценявате провеждането на състезанието? Перфектна организация. Всичко ни беше обяснено много ясно и при трите части на изпита. Автобуса беше на ниво, нова, съвременна машина. За пръв път виждаме и караме такъв автобус. И в „Хеброс бус” имаме нови автобуси, но този е малко по- напред. Като се върнем ще разкажем на ръководството и надявам се това да ги заинтригува. Познавате ли списанието? Да ви кажа честно, знаех, че има такова списание, но не съм го чел. За в бъдеще обаче ще го чета задължително и с голямо удоволствие. Вие толкова ме впечатлихте с тези инициативи – изложението и състезанието, а и успях да разгледам последните броеве, които се предлагаха на щанда. Пожелавам ви да успявате още повече, дълги години да сте на пазара и да продължавате да организирате такива събития и състезания. Според мен те са изключително необходими и полезни.
|
|
трето място: Атанас Панайотов – Градски транспорт Пловдив
Разкажете ни за себе си Професионален шофьор съм, категория С от 1975 г., когато завърших СПТУ по автотранспорт в гр. Пловдив. След казармата завърших курсовете за категория Е и след две години за категория Д. От тогава работя като автобусен шофьор. Започнах работа в тогавашното предприятие на Автогара Родопи и автогара Юг като шофьор, инструктор – шофьор и механик. Вече 19 години работя в градския транспорт, само, че в различни предприятия – те се променяха, закриваха, откриваха се други. В сегашното предприятие, което е смесено – частно, с 30 % общинско участие, работя от почти четири години. Остарях, заедно с автобусите. Имам две големи дъщери и един внук. Очаквахте ли да се класирате в челната тройка? Честно да ви кажа, не бях се готвил специално. Нямах никакво време. Разбрах, че другите са се готвили – например шофьорите от „Хеброс бус“ са преминали специален тест и най- добрите са дошли тук. Аз разчитах единствено на това, което съм учил през годините и на опита. Нямах проблеми с практическия изпит. Да, автобуса беше модел, който не съм карал, но имах сигурност в себе си. За мен най- трудно беше на теста. В законите непрекъснато има изменения и допълнения. По-рано ни правеха курсове – по 2 дни, лекции, инстукции. Сега ги няма. Сам трябва да се справяш. И затова нямах очаквания за класиране. Но се радвам, че се представих достойно. Доволен съм от себе си. Много съм впечатлен от добрата организация на състезанието. Много добре според мен е избрано и мястото на провеждане. Искам да поздравя екипа на списанието за това. Според вас имат ли бъдеще подобни състезания? Естествено. Много са полезни – опознаваш колегите, сверяваш си часовника, научаваш нещо ново. Говориш си за проблемите и научаваш как се решават при колегите. А проблеми в нашия бранш има и могат да се решат при добро желание и споделяне на опит. Какво е вашето виждане за проблемите в градския транспорт? Специално за Пловдив мога да кажа, че основните проблеми идват от това, че градския транспорт не се обслужва от една фирма. Пет са фирмите по градските линии. И всяка дърпа чергата към себе си. Става нещо като състезание, от което обаче населението страда. Всяка фирма иска „силните“ линии. Те носят печалба, те дават възможност и за по-големи заплати и инвестиции. Нашата фирма за съжаление кара по „слабите“ линии. Не знам каква е логиката – нито сме по-лоши шофьорите, нито автобусния ни парк е по-лош. И последиците са ясни. |