В новия проектозакон за обществения транспорт се планира постепенно премахване на хартиените билети и преминаване към цифров портфейл за пътуване. Това обаче предизвика сериозни реакции сред превозвачите, които твърдят, че не са били уведомени и не са участвали в подготовката на промените.
Председателят на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова заяви, че „това е първият законопроект, който не е обсъден с бранша. Нито едно от тези предложения не са ни дадени предварително за обсъждане, не бяхме включени в работните групи, работещи по темата за Закона за обществения транспорт.“ По думите ѝ идеята била заложена още по време на управлението на „Продължаваме промяната“ и включена в Плана за възстановяване и устойчивост, но оттогава представители на сектора не били поканени за становище.
Милтенова изтъква, че в текста на закона се съдържат редица неясноти, които пораждат притеснения. Най-големият проблем според нея е липсата на конкретен механизъм за осигуряване на финансиране. „Никъде не става ясно точно как ще бъдат финансирани всичките тези идеи, каква ще бъде тежестта за превозвачите чисто финансово“, посочва тя и добавя, че не е ясно дали държавата разполага с ресурс да поеме обновяването на автобусните линии.
В законопроекта се говори и за нови маршрутни разписания, но остава открит въпросът кой ще ги заплаща. В момента се подпомага само градският транспорт и малките населени места до 500 души в планински и гранични райони. Слабонаселените региони масово нямат никакъв транспорт, а според превозвачите осигуряването му ще струва скъпо и изисква целенасочена държавна политика.
Идеята за единен билет предполага централизирана система: държавата ще събира приходите от всички билети през един софтуер и след това ще ги разпределя към фирмите. Милтенова дава пример с европейски модели, при които плащането се формира на база изминат километър – „вие кандидатствате, получавате сумата X, която покрива вашите разходи, нужните заплати, генерира печалба“. Според нея подобен ясен механизъм не личи в проекта.
Силно недоволство предизвикват и планираните санкции, които достигат до 21 500 евро. В закона се съдържа и глоба „ако по неподходящ начин информираме пътника“. Милтенова поставя въпроса – кой определя кое е „неподходящо“ и дали това няма да даде възможност за субективни тълкувания и корупция. Тя сравнява още размерите на глобите с доходите – „когато на вас минималната работна заплата ви е 600 евро, а глобата ви е 500 евро – дали пък няма да предпочетете да дадете 50 лв.“
По нейни думи прекомерно високите санкции могат да имат обратен ефект, като задълбочат проблема с недостига на кадри. България вече наема работници от чужбина, но езиковата бариера остава сериозно затруднение. В момента има около 1500 лицензирани транспортни фирми, но близо половината са туристически. Само приблизително 700 компании реално извършват обществени превози в цялата страна, посочва Милтенова.
