Проблемите на автобусния бранш – протести или решения

Проблемите на автобусния бранш – протести или решения

Проблемите на автобусния бранш – протести или решения?

Пресконференция в БТА на 16 януари 2019г.

Акценти:

 Нерегламентиран превоз;

  • ТОЛ система;
  • Транспортни схеми и възлагания на превозите от общините;
  • Компенсации и субсидии в автобусния транспорт;
  • Определяне на дата за начало на безсрочни протестни действия.

 

Магдалена Милтенова - Уважаеми Дами и господа, Уважаеми колеги, Уважаеми представители на средствата за масова информация,

Поканихме ви на днешната конференция на тема „Проблемите на автобусния бранш – протести или решения?“ Както сами забелязахте темите, които сме поставили за решаване през днешния ден, не са нови нито за вас, нито за нас, нито за обществото, нито пък за управляващите. Това са теми, които поставяме на дневен ред вече десет години и за съжаление те не се решават по никакъв начин. За това сме принудени да застанем днес пред вас с конкретни предложения, конкретни действия, които ще предприемем, така, че ние нямаме избор или проблемите трябва да бъдат решени, или ние сме принудени да предприемем конкретни протестни действия. Като точка пета в темите за днес вие сте видяли, че ние ще посочим дата за тези протести, датата  вече е известна – 18 февруари, ще бъде първата дата, когато ще обявим ефективни протестни действия, в случай, че за пореден път нашите искания, които ще поставим тук, не бъдат чути и не са взети необходимите мерки. Да представя моите колеги.  От дясно на мен Петър Захариев, Председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България, до него Видко Митрович, представител на  - Корпорация на Автобусните превозвачи в България, г-жа Стоянка Стойкова представител на Националния съюз на превозвачитедо нея Ивайло Константинов, представител на автобусните превозвачи. От ляво на мен г-н Максим Петков, който е представител на Национален съюз на превозвачите – Варна, до него г-н Себахтин Исмаил , член на УС на  Националното сдружение на автобусните превозвачи и г-н Георги Милошев, който е Председател на Българска федерация „Пътнически транспорт“. Или с други думи казано, тук присъстват всичките  седем организации, които учредиха Конфедерация на Автобусните Превозвачи, за която ви информирахме още през месец септември. Така, че както виждате, браншът е наистина обединен около своите проблеми и е време да ги поставим на дневен ред.

Ще дам думата на г-н Себахтин Исмаил, който ще говори по първа точка от дневния ред „Нерегламентиран превоз“.

Себахтин Исмаил – Мисля че, вече десет години говорим по този проблем за нерегламентираните превози. В България се движат по наши данни около 3 хил. микробуса осемместни, които се водят леки автомобили, които години наред извършват тази нелегална дейност. За тази нелегална дейност ние сме сезирали Национална агенция по приходите още преди две години, ,но до ден днешен няма никакъв резултат, дори нямаме никакъв отговор от НАП. Сезирали сме всички министерства, но явно никой не иска да решава този проблем. Този проблем в момента убива автобусния бранш. Ние за да оперираме на този пазар, един автобус, който трябва да закупим струва  250 хил. евро най-евтиния. По какъв начин ще се заплати този автобус? По какъв начин ние ще извършваме този превоз, след като никой не взима отношение по този нерегламентиран превоз. Отделно от това в рамките на няколко години от време на време, журналистите го отразявате, но държавата не го вижда. По моя информация през последните 4 години има над 60 жертви от тези нерегламентирани автобуси. 60 жертви, които са в цяла Европа, в Румъния, в Сърбия, в Италия, в Германия. Продължаваме да избиваме хората с нелегалния превоз.И ако продължават нещата, така, че да не се вземат мерки ние не ще можем да реализираме както вътрешния, така и международния превоз. Ако сте забелязали в големите градове по автогарите почти не се движат автобуси. Автобусните превозвачи сме принудени да минем на микробуси ,така нар. маломерни автобуси от 18 места, които не могат да осигурат никакъв комфорт на пътниците. В отделни региони това е известно на всеки квартален полицай. В област Кърджали, Хасково мога да кажа, че едно физическо лице има 50 такива  микробуса нелегални. Представяте ли си какво означава това? 50 микробуса, които наемат шофьори, които не  се осигуряват никъде, никъде ги няма в регистрите, до там се е стигнало. Други с 30 микробуса и това продължава години наред. Предложено беше на МС и на министър Московски, докато беше министър, но нещата не се решават, а се прехвърлят от министерство на министерство. А той проблеът  може да се реши по съвсем елементарен начин. Като се криминализира това деяние, като започне да работи Икономическа полиция съвместно с НАП, проблемът може да бъде решен за няколко дни. Но явно няма воля от страна на държавата. Това е което, искам да кажа.

Благодаря ви!

Магдалена Милтенова – Основното ни искане по този проблем е именно криминализиране на нерегламентираните превози и се надяваме, че този път наистина ще бъдем чути. По т. 2 ТОЛ системите ще дам думата на г-н Милошев.

Георги Милошев – Дами и господа,

Полека-лека думата транспорт става мръсна дума в България. Вие видяхте стачкуваме  в чужбина, стачкуваме у нас, едните гонят легален превоз, ние гониме нелегален превоз и изведнъж поредната изненада за автобусните превозвачи е облагането им с допълнителна финасова тежест, това е ТОЛ системата. Обмислена ли е добре, и как тя ще се отрази на бъдещите ни плащания, на бъдещия  живот на тези, които останаха в България, това е въпрос, който пряко ни вълнува. Пряко се отразява на джоба на всички. По Закона за договорите и задълженията, всички сключени договори на общини и  областни превози в България са с фиксирана цена на стойността на билета. Преди няколко месеца бяхме свидетели при промяна на едни цени на билети какво стана. Телевизия пламна, „Господари на ефира“ и се изтъкна това – промяна на билета. Няма краткосрочни договори ,за един, два месеца – няма! Това са дългосрочни договори, в които цената е фиксирана от общините, защото в автобусите не пътуват само платежоспособни клиенти. Тук има пенсионери, има ученици, има студенти, има безплатни карти, има намаления, които се ползват от всички нас приятели, роднини и ученици. Това нещо е залегнало малко или много във фискалния план на всяка фирма. Когато обремениме фирмата превозвач в границите на България говориме, с допълнителна фискална стойност на ТОЛ системата, която забележете още 4-5 месеца преди вкарването й не се знае стойността й. Как ние ще цъфнеме и ще вържеме, говори се за главоломни разходи допълнителни. От къде идват те? От къде ще дойдат тези разходи, след като чухте стойността на автобусите, които ги купуваме от Европа.

ТОЛ ситемата, добра или лоша я има навсякъде. На едни места е лепната към цената на бензина, на други е лепната по друг начин, но при наличето на винетна система, която сега работи ли? Защото сутринта пробвахме да купим на автобуси винетки, годишни  и  не става!

Автобусът трябва ли да тръгне с пътниците и на гарата ние да му кажем „Чакай! А 30-40- 50 човека в автобуса и той не може да тръгне нелегално. Ние нямаме винетка. При въпроси към АПИ дали да вземеме винетки ,защото ние ще караме нелегално или не, те казаха „Изчакайте, няма да се взимат!“

Отговорите на АПИ наистина си противоречат в няколко фази, защото част от превозвачите имат винетки до март-април и май. Те ощетени ли са или не са ощетени? Хартиените стикери да махнем ли или до тях да наслагаме нови стикери на ТОЛ системата? Какво се прави и какво не се прави? Всички в тази зала и извън нея знаят, че има проблеми на фискалните устройства в България. Нищо ново не казвам. Вие видяхте за едни винетни стикери за които се говори от години и които според мене лично необосновано се вдигнаха, няма такова вдигане в Европа, над 30% от раз на винетен стикер, от 50 и няколко лева на кола станаха 97. Няма го никъде в Европа. Аз съм бил на стачки в Европа, не искам да ви говоря с примери.

От тук нататък ТОЛ системата ни поставя пред един въпросителен знак. Няма да плащаме винетки, как ще плащаме от август, как да калкулираме билети, на чий гръб да бъде сложена цената на билета?

Една необоснована система, която не само дразни бизнеса, той го притеснява. Не може, пак повтарям, да сменят цените на билетите в бъдеще. Те са фиксирани по договор. Това е нещото, което ние съблюдаваме към гражданите, да бъдат спокойни да пътуват в определен период от време. Кой ни го гарантира? Законът, който позволява държавата да подпишем този договор и едновременно да противоречи на него. Не става така!

Хората години наред програмират разходи, купуват по 250 хил. евро автобуси и ги изплащат.

ТОЛ системата е една голяма въпросителна. За автобусите ние предлагаме да отпадне и да останат винетните стикери защото клаузите и сметките за билетите и договорите са направени въз основа на тях. Една система, която след четири месеца аз не знам каква цена ще бъде и какво ще ми се лепне като допълнителен данък пътен и други  общински данъци. Не се работи така! Да не стане втори Брюксел! Благодаря ви, много.  

Магдалена Милтенова – Благодаря Ви, господин Милошев.

 Тук идва и трета точка от дневния ред възлагания на превозите от общините, която е пряко свързана с въвеждането на ТОЛ системата, защото вие знаете, че от години алармираме, че Законът за автомобилните превози, Законът за обществените поръчки и Законът за концесиите това са кметовете на съответните общини. За пореден път сме изправени пред абсурда при който всяка община без да се съобразява с оперативния риск, който е предвиден в закона, който е прехвърлен към превозвача на сто процента, защото няма община в България, изключая Столична община, която да изплаща на премозвачите превоза  на изминат километър пробег. Всеки един превозвач се финансира от продажбата на билетите. Така е записано и в закона, че превозвачът е длъжен да превози пътника срещу съответното заплащане. И тук идва големият въпрос, защо никой не взима отношение по нашите сигнали и нарушенията на общините, които продължават да обявяват обществени поръчки с фиксирани цени на билетите, които не могат да бъдат променени при положеине, че ние имаме заложено от години въвеждането на ТОЛ системата, от началото на това правителство е предвидено увеличение на минималната работна заплата. И това са едни разходи, които нито една община  не е предвидила, че ще трябва да направи за договора, който за в бъдеще минимум би трябвало да бъде 5 години по Закона за обществените поръчки и 10 години по Закона за концесиите визирайки Регламент 1370 на Европейския съюз, където това е допустимият срок – 10 години.

И тук стигаме до това, че общините масово възлагат договори за година, за две. Превозвачите се поставят пред едни условия, които са неизпълними, и имаме фрапиращ случай от последната седмица от Търговище, която вие медиите отразихте, където имаме цена на билет от една стотинка. Абсурдно е това, което се случва, защото субсиидите и компенсациите, които държавният бюджет отпуска за общините всъщност е въз основата загуба. Нали разбирате каква загуби би реализирала община Търговище при цена на билет от една стотинка.

Това означава, че държавата трябва на сто процента  да финансира този превоз, което е в абсолютно нарушение на всички закони и източване на държавен бюджет, ако щете. И това нещо е позволено от кмета при положение, че в закона е записано, че ако една цена не бъде обоснована, участникът трябва да бъде отстранен. Много любопитно  е как се обосновава цена на билет от една стотинка. За това ще попитаме главния прокурор, защото ще бъде сезиран по казуса, ще попитаме Агенцията за държавна и финансова инспекция, която ние сме информирали преди една година за проблемите с общините и за възлаганията и за съжаление до настоящия момент имаме отговор, че са планирани проверки, които трябваше да приключат в рамките на 2018, но към днешна дата ние нямаме отговор за извършена проверка от АДФИ по наш сигнал. Също ще ангажираме Асенцията за обществени поръчки по казуса, не само този, разбира се за всички общини в страната, които възлагат обществен  превоз в нарушение на закона и европейските правила, и има вече подадена жалба до КЗК в частност за тази поръчка, но ние ще поискаме КЗК да се намеси по отношение на дъмпинговите цени, на нереалните цени, които се случват и  ще поискаме държавата да се намеси там, където общините се държат като местни феодали и нарушават всички закони безнаказано и никой не търси отговорност от тях.

Няма нито един наказан кмет до момента, въпреки че Изпълнителна агенция е органът, който трябва да съблюдава  и действията на общините. Агенцията за обществени поръчки и АДФИ трябва да съблюдават дали се провеждат тези обществени поръчки съгласно закона. И аз пак твърдя, че няма обществена поръчка където оперативният реск е за сметка на превозвача да бъде законосъобразна, няма обществена поръчка при която вие да може да си увеличите цената на билета, при условие, че са заложени изначално критерии и условия при които вие не можете да отговорите на техните изисквания. И ние изначало сме поставени да работим в една среда, която е неконкурентноспособна.

 И в тая връзка тук идва и последната точка и ще оставя колегите да говорят по  темата за републиканската транспортна схема, автогарите и всички останали проблеми, които касае превозите. Но тук идва и въпросът за  субсидиите и компенсациите, тъй като ние от години получаваме 50% , дори не всяка година 50% от сумите, които ни се полагат. И сме задължени да издаваме документи на 12 категории правоимащи в това число майки с деца, ученици, пенсионери, студенти, деца от 0 до 7 години, деца от 7 до 10 години и така нататък. И ако някой от нас си позволи да не издаде такъв превозен документ с намаление , глобата, която го грози според Закона за автобусните превози  е 1500 лева. От една страна, ние нямаме правото да издаваме тези документи, от друга стпрана – държавата ни финансира на 50%, от трета страна общините не полагат никакви усилия да дофинансират тези превози и моите уважения, но на нашите  дружества не пише „Социално подпомагане“ , пише Търговско дружество. И ние няма как да се издържаме, ако това нещо продължава. Вече 128 общини в страната имат населени места в които въобще няма обществен превоз на пътници. Това беше към миналата година, тази година статистиката ще бъде още по-отчайваща и с всеки изминал ден хората ще спират да работят.

 И  тук идва проблемът и адсурдът  с това, което се случва. Трябва да ви кажа, че оттук нататък няма да има община, която да обяви обществена поръчка в противоречие със закона при която обществена поръчка оперативният риск е прехвърлена на  превозвача и ние да стоим безучастни. За всяка една община ще бъде сезирана Главна прокуратура, ще бъдат сезирани всички тези институции, които изброих. И трябва да ви кажа, че битката, която сега започваме ще бъде до край. В никакъв случай няма да отстъпи от нито едно от нашите искания, защото място за отстъпление нямаме. Нашият избор е или да се преборим с бюрокрацията, да се преборим със закононарушенията от страна на общините, да се преборим с нерегламентирания транспорт в лицето на държавата, която трябва да застане в своята функция и да го спре. Не сме ние хората, които  да учим държавата как да го направи. Те имат много лостове и механизми, които  за съжаление  не желаят да използват. Защото част от контролните органи се финанисират именно от тези нерегламентирани превози. И всички ние знаем как се случва това. Спират на пътя, плащат си съответната сума и продължават да пътуват. Няма как да се правим, че всеки ден от Перник до София не пътуват леки автомобили по десет пъти един автомобил минава пункта на Владая и никой не го вижда, че на всеки час той минава с пътници, всеки час си вози роднините. От НАП ни отказват години наред да бъде извършена проверка на физическите лица, които извършват тези превози, подавали сме хиляди сигнали, всичко остава глас в пустиня. Постоянно срещаме отпор, когато искаме криминализиране на превозите. Ако може някой от вас да отговори защо една държава не желае да криминализира превози, които нанасят около 300 млн. лева по наши изчисления годишно на бюджета и ако някой може да ни отговори – отговорете ни. Ние не можем да си отговорим на този въпрос.

Тук идва и въпросът с републиканската транспортна схема, транспортните схеми на общините за които сме говорили многократно, но ще дам думата на г-н Захариев и след това на г-н Максим Петков да говорят по темата. Благодаря ви!

Петър Захариев – Уважаеми гости, Уважаеми колеги,

Аз искам да продължа мисълта на г-жа Милтенова  в частта, която касае възлагането на обществените превози, а именно принципал в тези взаимоотношения са общините и ако в повечето случаи отиват в едната крайност, за която тя говореше, в не по-малко случаи са в другата крайност, т. е на разписание с изтекъл срок не се прави продължение, не се провеждат  процедури угодно на съответната община и на съответните управляващи в общината, по съответните по някога правила, но много често без правила, без да се съобразяват с правилата и европейския регламент се възлагат и се  сключват временни договори с избрани превозвачи, които в случая са удобни превозвачи. Това означава, че ощетени са гражданите, защото в този случай нито цените се контролират, нито с какви автобуси се извършват превозите, нито какви са часовете, необходими ли са, трябва ли да има такива часове, т.е превозвъчът тогава вози както му е угодно, с цел максимална печалба. Цялата транспортна схема , те са три вида – национални, областни и общински. Тези превози би трябвало да бъдат договаряни във взаимодействие между превозвачи и възложители, в случая общините и респективно Министерство на транспорта. Много често това нещо не се прави, не е правено и в миналото, и се стига да днешния ден, когато имаме абсурдни транспортни схеми. Вие вероятно сте го забелязали, ако сте пътували с автобус,  че на един и  същи час по републиканската транспортна схема има по няколко автобуса. Защо? Защото някога е имало един автобус, след което е дошъл нов кмет, който е възложил на приближена фирма нов превоз с отстояние 5-10 минути, след това трети автобус и т. н. това струпване на автобуси на близки часове, практически съсипва бизнеса, съсипва го защото практически няколко автобуса пътуват с малко пътници, защото са много близки като отстояние един от друг. Това беше една от основните теми, която искахме с Министерство на транспорта  да решиме и да остраним този проблем. Т. е стигнахме до оптимизиране както на републиканската, така и на областните и общинските транспортни схеми. Един невероятно труден процес, защото от другата страна, от страна на принципалите, т. е държавните и общинските органи очевидно не стига волята и желанието това нещо да бъде коригирано и да бъде направено така, както е в другите държави в Европейския съюз.

В тази връзка задължително трябва да споменем и автогарите. От три години водим разговори, постигнахме напредък, и подготвихме една методика за ценообразуване на автогарите. Автогарите, знаете почти всички са частни. И тук също имаме супер абстрактни случаи. Например, в Централна автогара – София наемът на 1,5 кв. м площ за да се отвори бюро за продаване на билети стига до невероятната цена от 1950 лв. Такава цена няма нито на Парижка автогара, нито на Берлинската, нито на Франкбуртска – никъде! Такова нещо няма никъде в Европейския съюз, а и в останалите държави. Три години водим борба, направихме необходимите документи, направихме въпросната методика и една година тя боксува, защото в правния отдел на Министерството някой сметнал, че 10% комисионна за продажба на билети нямат математическа обосновка, нямат не знам какво още, правна обосновка и т. н.  Т. е една изкуствена спирачка, която обърква цялата система и разбира се води до негативи в крайна сметка за преовзвачите и за пътниците първо като цени и второ като качество на транспортната услуга.

Онова, което искаме да постигнем във взаимоотношенията си с нашето правителство и общини, онова, което отдавна съществува в европейските държави, т. е съвместна работа, близка, компетентна и взаимно чуване така, че въпросите, които касаят тази сфера от оперативната работа  именно транспортните схеми да бъдат решени по най-бърз начин.

В тази връзка искам да спомена. Колежката каза, че имаме доста общини, които нямат автобусни превози. Да! През януари  2019 година в България населените места са 140 селища, малки села в които е имало автобусни превози, минавал е един-два пъти  на ден автобус от близкия център, вече нямат. Те са тотално откъснати. Те нямат никаква връзка със съответните центрове. И хората, сами се сещате как трябва да стигнат до съответния център за пенсии, за хляб и т. н. В Европейския съюз този проблем е решен, и в други държави разбира се чрез субсидиране на съответния транспорт.

Работейки с наши колеги, ето давам пример с Болцано, Италия близки наши фирми обменяме опит, държавата субсидира съответния транспорт и няма такъв проблем.

Разбира се има още много неща, но времето напредва и това е в общи линии що касае оперативната работа на транспортните схеми в държавата. Проблеми, които могат да бъдат решени при добрата воля от двете страни.

Максим Петков –Колегите казаха основните неща, но ще допълня няколко аспекта.

Ясно е, че страната се движи за съжаление на различни скорости. Да обобщим 60 общини, които нямат никакви превозвачи, 128 общини, които частично нямат превозвачи, и остават едни 70 общини, където съответните възлагатели и кметове правят масово безобразия. В повечето случаи за съжаление. Не искам да ставам пророк, но е ясно какво ще се случи след съответните проверки. А в името на това да бъдат извършени тези проверки даваме днешната пресконференция и сме готови на 18 февруари да излезем на масиран протест. Ами много просто държавата възлага в лицето на министъра Автомобилна администрация републиканска схема оттук нататък, областните управители възлагат областна схема, кметовете само общинска схема. Значи от тези 265 общини, които имаме,  поне 200 нямат административен капацитет да правят възлагане. Отделно когато има корист и безобразие. Малка община, тя няма никакъв капацитет. Осен това трябва да бъдат пакетирани линиите, печеливши, непечеливши и т. н. , а те са от различни схеми – областни, общински и републикански. Това най-добре би могло да стане ако координиращият орган бъде министерството и то да си партнира по европейски с браша. Браншът това сме ние. Седем от осемте реално съществуващи организации в бранша. Готови сме да приемем и осмата, ако прояви някакво желание, но те имат малко автобуси, и с тях и без тях.

Няма никакъв проблем областните управители и общините да имат представители, но ние искаме квоти. 50% на бранша, защото са равнопоставени страните възлагател в лицето на изброените вече органи и превозвачите. Ясно е, че фирмите, които са наши членове не само в отделните съюзи, но в рамките на една организация, те са конкурентни фирми. Явяват се на състезания, на конкурси помежду си. Една година ни трябваше да се съберем в една организация. И нека да се захващаме със задачките, защото Господ здраве да му дава на министъра, но му беше така много камионско наскоро, преди това му беше жипейско, хайде да му стане малко автобусно, бих казал. Ние вярваме на министъра и на Автомобилна администрация, той не е нов човек, в рамките беше шеф на комисия преди да стане министър, така, че има време. Ние искаме да изострим вниманието на всички политици, то не е насочено само срещу правителството, бих казал. Та, това е!

Може да сте убедени, че до 18 февруари, ако няма реакция от другата страна, протестът ще бъде много мащабен. Доста по-сериозен от това,  което колегите товарни превозвачи демонстрираха в Брюксел.

Прочетете още новини за автобусния бранш в България.

Сподели:

Оценете тази публикация.
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (5 votes, average: 3,00 out of 5)
Loading...

Сродни публикации

43 VDL Citeas Electric за Холандия

43 VDL Citeas Electric за Холандия

43 VDL Citeas Electric за Холандия VDL Bus & Coach ще достави 43 VDL Citeas…
VDL Road Show 2019 в България

VDL Road Show 2019 в България

VDL Road Show 2019 в България  Втората половина на месец март бе белязана от роуд…
Не на предателството на националния интерес с Мобилен пакет 1

Не на предателството на националния интерес с Мобилен пакет 1

Не на предателството на националния интерес с Мобилен пакет 1 Сагата продължава.... Преди заседанието на…
Български ученици в международна надпревара за най-добър млад механик

Български ученици в международна надпревара за най-добър млад механик

Български ученици в международна надпревара за най-добър млад механик За втора поредна година възпитаници на…