Писмо до г-н Борисов от автобусния бранш

              Уважаеми господин Борисов,

             От името на Национално сдружение на автобусните превозвачи в България, Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта, Национален съюз на превозвачите, Корпорацията на автомобилните превозвачи в България, Българска федерация пътнически транспорт, Национален съюз на превозвачите Варна и Национално сдружение на автобусните превозвачи, членове на Конфедерация на автобусните превозвачи, си позволяваме  да се обърнем към Вас с настоящото писмо, за да предизвикаме Вашата реакция за решаването на редица драстично наболели проблеми в транспортното обслужване на гражданите.

          Като браншови организации на автобусните превозвачи в България, ежегодно сме имали редица срещи и разговори с представители на ресорните министерства и общински администрации в страната, но до цялостно разбиране на дълбочината на проблемите в бранша не се достигна. Последваха палиативни и неефективни действия, които с всеки изминал ден  бавно и сигурно убиват автобусния бранш в страната.

За да направим обзор на случващото се, следва да обобщим следните факти:

1. От 2010г. се борим с нерегламентирания превоз в страната и по незнайни за нас причини, държавата всеки път абдикира от проблема, който към днешна дата е в огромни размери – 70% от обществените превози на пътници са обхванати от нерегламентирани такива. До настоящият момент няма разбиране от страна на Министерствата, имащи отношение по проблема с превоза на пътници. В България се движат над 3000 МПС, които извършват нерегламентиран превоз на пътници и това обстоятелство е известно на всички институции по места, като имаме сериозни съмнения, че голяма част от тези МПС са скрита собственост на хора от Държавната администрация, която трябва да се бори с този проблем. Щетата в бюджета на държавата по наши изчисления надхвърля 300 милиона лева. При положение, че недостиг в бюджета, и при съществуващ голям процент на сива икономика в бранша, недопустимо е държавата да не предприеме никакви мерки за спиране на тази епидемия. Следва да вземем в предвид и всички катастрофи и техните жертви с нелегални микробуси на територията на Европа, за които никой не поема отговорност от съответните институции. Очевидно е, че това деяние трябва да бъде „криминализирано”  и да намери място в разпоредбите на НПК, но всеки път това наше предложение е  безкромпромисно отхвърляно от депутатите.
2. От години алармираме за системното неспазване на Закона за автомобилните превози от страна на кметовете- възложители, при пълна липса на контрол от компетентните институции. За масовото възлагане на превозите по реда на ЗОП, вместо по реда на Закона за концесиите, в нарушение на разпоредбите на българското и европейско законодателство. За неефективните транспортни схеми, ощетяващи както превозвачите, така и потребителите на услугата поради завишен брой курсове, при реална липса на пътникопоток и финансиране. За непрекъснато растящите разходи на превозвачите за налози, осигуровки, застраховки, пътни такси, сигурност в автобусите, без възможност за компенсиране в цената на предлаганата услуга, поради възлагането на превозите по реда на ЗОП. За краткосрочни договори за извършване на обществен превоз на пътници (допустимият срок по регламент 1370/ЕО е 10 години), които ограничават възможността за инвестиции в МПС(сключват се договори за една, две до максимум пет години).  Липсата на възможност за дългосрочно планиране на инвестициите и за сигурност в бранша води до това, че автобусният парк в страната е застаряващ. Превозвачите нямат сигурност и не правят инвестиции, защото същите са невъзвръщаеми за кратките срокове на сключените договори. 

Връх на проблема е възлагането на обществен превоз на пътници в община Търговище, при цена на билет от 0.01лв. Безпрецедентен опит за източване на държавен бюджет от страна на община и превозвач.

3. От години алармираме компетентните институции, че недофинансирането на сектора е системно и в огромен мащаб – 50-60% за 2017 и 2018г., в резултат на което повече от 60 български общини са без превозвачи. Средствата, предвидени в държавния бюджет не покриват направените разходи и намаления на пътуванията. Общините не заделят средства от бюджета си за финансиране на бранша, а в същото време превозвачите са задължени по закон да издават превозните документи с намаление като е предвидена санкция от 1 500лв., ако не бъде издаден със съответното намаление превозният документ. Крайно време е да стане ясно, че транспортните фирми в България са търговски дружества, а не сектор „социално подпомагане”.
4. Настоящият проблем, пред който се изправяме е факта, че четири месеца, преди стартирането на ТОЛ СИСТЕМАТА, ние нямаме яснота, какво ще струва това на българските превозвачи на пътници и как тези суми ще се отразят на крайната цена за потребителя на услугата. Европейска практика е да се стимулира общественият превоз на пътници и да се осигурят нужните финансови лостове за облекчаване на фирмите превозвачи. Важен аспект в случая е, че договорите за обществен превоз на пътници са сключени основно по реда на ЗОП и са с фиксирана цена до края на изпълнението им, която не подлежи на промяна. При непредвиден разход и плащане при въвеждането на ТОЛ СИСТЕМА изцяло  се нарушават клаузите по изпълнение на сключените договори.
5. Не на последно място трябва да поставим и проблема с нормативната база. Законите и наредбите регламентиращи дейността се приемат на парче, хаотично и необосновано. Приемат се изключително неефективни текстове, които водят след себе си абсурдни последици, налагат се безумно високи глоби и санкции които не са съобразени с доходите на дружествата и шофьорите, което задълбочава проблема с липсата на работна ръка. Липсва  синхронизиране на нормативната база. За пример, през 2017г. беше извършена промяна в ЗАвП, а към днешна дата  Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози с автобуси не е синхронизирана с тези изменения и с разпоредбите на закона. Вече трета година не е приета методиката за ценообразуването на автогаровите услуги, две години не е свиквана републиканската транспортна комисия и куп други проблеми, свързани с липсата на законодателни инициативи които нанасят огромни щети на българските превозвачи.

            Уважаеми господин Борисов,

           Предвид това, че за решаването на повечето въпроси е необходима политическа воля, настояваме за среща с Вас, на която ще представим по-подробно и обхватно наболелите проблеми в бранша. Предлагаме Ви, като резултат от нашата среща, да разпоредите формирането на работна група, в състава на която да се включат представители на съответните министерства и представители на членовете на Конфедерация на автобусните превозвачи и на всички заинтересовани страни.Така създадената група да извърши преглед на законодателството и другите нормативни актове, както и наложената практика в различните общини с цел преодоляване на всички противоречия и слабости, за да гарантираме гражданите на нашата страна да получат качествена, безопасна и достъпна транспортна услуга.

       Предвид факта, че не приемаме протестните действия като механизъм за диалог с Вас, се надяваме на конструктивна и ползотворна среща, на  която да постигнем  съгласие по наболелите теми на бранша, като в рамките на законоустановения едномесечен срок се предприемат и съответните ефективни действия за справяне с най-неотложните проблеми, изложени в настоящото писмо.

         В случай, че за пореден път бранша бъде неглижиран и не бъдат предприети необходимите мерки за решаване на проблемите ни, ще бъдем принудени да преустановим превозите по автобусните линии и да обявим безсрочни протестни действия, считано от 18.02.2019г.

С УВАЖЕНИЕ,

МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА

Председател на КАП