Държавният дял и пазарните условия
Държавата притежава скромен дял от пазара – само 11%, докато останалите 89% от събраните пътни такси преминават към частни търговци, които взимат 7% комисионна. През 2024 г. общите приходи от електронните винетки и тол такси достигат 870 млн. лв., но 54 млн. лв. от тази сума се изплащат като комисиони, в резултат на което чистата сума, оставаща за държавата, пада под 820 млн. лв. Преди въвеждането на системата се прогнозираше достигането на 1 млрд. лв., а бившият премиер Бойко Борисов дори я нарече „печатница за пари“, но засега реалните постижения далеч не отговарят на тези очаквания.
Къде отиват средствата?
Заедно с увеличаването на приходите се разрастват и разходите – комисионните, които се изплащат на двата частни оператора, представляват около 6% от събраните такси, отдалечавайки средствата от заветния милиард. Освен комисионите, значителна част от приходите се изразходват за Националното тол управление и поддръжка на системата, така че наличните средства за инвестиции в пътна инфраструктура остават под 800 млн. лв.
История и развитие на системата
Системата за електронни винетки за леки автомобили бе въведена на 1 януари 2019 г., въпреки сериозни начални проблеми. Пускането на тол системата за тежкотоварни автомобили, отлагано няколко пъти, накрая стартира през 2020 г. в навечерието на пандемията – придружено от редица скандали и недоразумения.
Според данни от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), предоставени на „Капитал“ по Закона за достъп до обществена информация, през 2024 г. приходите са разделени на 281 млн. лв. от винетки и 589,6 млн. лв. от тол такси. Тежкотоварният трафик, който натоварва пътищата повече, генерира два пъти по-голям приход в сравнение с леките автомобили. За сравнение, през 2023 г. общите приходи бяха 807,4 млн. лв., а през 2022 г. – 578,5 млн. лв., като в тези суми не са включени компенсаторните такси и глобите, които позволяват на нарушителите в рамките на 14 дни да избегнат по-високи санкции.
Пазарни играчи и разпределение на приходите
АПИ продава винетки изключително чрез своя сайт www.bgtoll.bg, като това е единственият източник на “чисти” държавни приходи без комисионни. От друга страна, частните компании, действащи като търговски посредници, получават 7% комисионна, което води до изплащане на около 54 млн. лв. през 2024 г. и оставя държавните средства под 820 млн. лв.
Целта на събирането на таксите е да се финансират ремонтите и изграждането на пътища, но с налични средства под 800 млн. лв. те са явно недостатъчни за покриване на текущите разходи, включително зимното почистване.
Водещи играчи на пазара
Най-голям дял на пазара има фирмата „Интелигентни трафик системи“, която отчита 69% от продажбите на пътни такси и е в привилегировано положение. Като първият „национален доставчик на услуги“ – термин, използван за частен посредник, който предлага пътни такси на потребителите и след това предава събраните средства към АПИ – компанията отчита над 42 млн. лв. приходи и печалба от 13,6 млн. лв. през 2023 г. От 2018 г. насам, по време на правителството на ГЕРБ, тя е осигурила стратегическо предимство, подписвайки договор за търговия с пътни такси преди обявяването на публичната процедура от страна на АПИ.
Фирмата е зад сайта vinetki.bg и посредничи при продажбите чрез други канали – бензиностанции като OMV, „Газпром“, „Ромпетрол“, мобилен оператор A1, както и сервизи като „Тахо Венци“, Easy Pay и „Български пощи“. Освен това, тя има тясни връзки с австрийската фирма Kapsch, която изгражда тол системата и доставя бордови устройства, използвани при таксуването на тежкотоварни автомобили.
Другият важен играч е „Диджитол смарт инфраструктура“, който притежава около 20% от пазара. Фирмата, основана през лятото на 2019 г. и официално собственост на двама американци, също заема ключова позиция, като частните оператори за тол таксите заемат 94% от пазара.
Допълнителни разходи
Комисионните са значителна част от разходите, които редуцират общите средства. Допълнително, договорът за „проактивен мониторинг“ на тол системата, сключен тихомълком през август 2020 г. с Kapsch, предвижда годишно плащане от 28 млн. лв. за период от пет години. Издръжката на Националното тол управление, част от АПИ, струва между 35 и 40 млн. лв. В резултат на това, заедно с комисионните, около 60-70 млн. лв. от приходите не се насочват към пътната инфраструктура.
Този преглед ясно показва, че въпреки увеличаващите се приходи от пътните такси, значителните разходи и комисионни на частните посредници оставят по-малко средства за действителни инвестиции в ремонт и поддръжка на пътищата.
