От 7 септември 2025 г. над 100 промени в Закона за движение по пътищата вече са в сила. Въпреки това те все още не са намерили отражение нито в обучението на бъдещите шофьори, нито в изпитните им тестове. Резултатът е парадокс – кандидатите за книжка са принудени да дават неверни отговори, за да могат да издържат теоретичната част от изпита.
„Така е. Това е стара практика на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (бившата ДАИ). При промени в закона те реагират след година-две, а понякога и три. Нищо ново под слънцето – администрацията е над закона“, посочва пред в. „Труд“ Красимир Георгиев – дългогодишен инструктор и председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България.
По неговите думи автошколите попадат в противоречива ситуация – едновременно преподават актуалните правила, но за да подготвят курсистите за изпита, се налага да ги обучават и по остарелите въпроси.
„Учениците питат защо трябва да учат едно за изпита, а друго за живота на пътя. Ние обясняваме, че трябва да знаят закона, но и старите норми, иначе няма да вземат книжка. По този начин понасяме на гърба си мързела и глупостта на администрацията“, допълва Георгиев.
Илюстративен пример е въпросът в тестовете за санкцията при преминаване на червен светофар. Възможните отговори са:
50 лв. – валидно до 2012 г.
100 лв. – валидно до 7 септември 2025 г.
150 лв. – актуалната санкция.
На изпита обаче „правилният“ отговор остава 100 лв., въпреки че според действащия закон сумата вече е 150 лв.
Георгиев припомня, че подобно изоставане е имало и през 2017 г., когато след мащабни промени в закона въпросите бяха актуализирани едва след месеци.
Неуспешна засега се оказва и въведената от юли 2025 г. дигитализация на шофьорските курсове и изпити.
„Процесът е блокиран от заместник-изпълнителен директор, който угодничи на сивия сектор. Формално има дигитализация, но тя е изкористена и обезсмислена. Условията за корупция си остават“, коментира Георгиев.
Той е категоричен, че дори усилията на транспортния министър Гроздан Караджов да придвижи процеса напред са били саботирани от ръководството на Автомобилна администрация.
Организацията, ръководена от Георгиев, е сред тези, които застанаха зад искането за оставка на Малина Крумова като шеф на Държавната агенция „Безопасност за движението по пътищата“.
„Не ни е нужна структура, която прави клипчета и пиар, докато по пътищата има жертви. Трябва агенция с експертен потенциал, която да дава срокове на институциите да решават проблемите и да изисква изпълнението им. В сегашния вид смисълът ѝ е нулев“, е категоричен той.
Относно идеята за контрол чрез засичане на средна скорост с тол камерите Георгиев остава резервиран.
„Може би ще има някакъв ефект, но се прави на принципа „проба-грешка“. В Европа вече се отказват от тази практика. У нас пак натискаме за санкции, а не за превенция. Така няма да станат пътищата по-безопасни“, подчертава инструкторът.
В същото време той подкрепя плановете за строеж на магистралите „Рила“ и „Черно море“ чрез концесия.
„Частните инвеститори ще имат интерес да строят качествено и бързо, защото ще печелят от експлоатацията. Ако това стане, ще се разтовари трафикът по „Хемус“, „Тракия“, „Струма“ и околовръстното на София. Това ще намали катастрофите, но не защото сме глобили някого, а защото ще имаме по-добри пътища“, обяснява Георгиев.
