Бъдеще с градски въздушни превози на поискване

Бъдеще с градски въздушни превози на поискване

Бъдеще с градски въздушни превози на поискване

Части от бялата книга на Uber, публикувана в края на октомври 2016 година

Всеки ден по пътищата се прахосват милиони часове. През миналата година един средно-статистически жител на Сан Франциско е прекарвал 230 часа в пътуване от и до работното си място. Това се равнява на половин милион часа производителност, които градът губи всеки ден. Всяка година жителите на Лос Анджелис и Сидни изразходват по седем пълни работни седмици в пътуване от и до работата си, като две от тези седмици се прахосват непроизводително в дълги задръствания по кръстовищата.

В много мега-градове по света проблемът е дори още по-тежък. Така например, средното време за пътуване от дома до работното място в Мумбай надвишава зашеметяващите 90 минути. За всеки от нас това означава по-малко време със семействата ни, по-малко време за работа, с която да допринасяме за растежа на нашите икономики, повече пари, които харчим за гориво и, разбира се — забележимо нарастване на стреса, който изживяваме. Проучване на Американското списание за превантивна медицина например установява, че хората, на които се налага да пътуват повече от 16 километра до работното си място, са с повишен риск от високо кръвно налягане.

Авиацията на поискване е с потенциал радикално да подобри градската мобилност като върне на хората голяма част от времето, което губят всеки ден в пътуване от и до работното си място. Компанията Uber е близо до болката, която жителите на големите градове в света изпитват всеки ден по причина на дълги пътувания от и до работните си места. Ние гледаме на приноса си в решаването на този проблем като на най-важна част от нашата мисия и ангажимент към базата ни от пътници. Точно както небостъргачите позволиха на градовете да използват много по-ефективно ограничени по размер парцели, така и градският въздушен транспорт ще използва три-измерното въздушно пространство, за да облекчи транспортните задръствания на земята. Мрежа от малки електрически ВПС (въздушни превозни средства), които излитат и кацат вертикално (наричани VTOL, което е съкращение от Vertical Take-off and Landing [1] и се произнася „вийтол“) ще направи възможно бързото и надеждно пътуване между предградията и градовете, а в крайна сметка и вътре в самите градове. Разработването на инфраструктура, която да поддържа градската вийтол мрежа, най-вероятно ще има значителни предимства откъм необходимите за това разходи в сравнение със земните видове транспорт, които се нуждаят от тежка инфраструктура от рода на пътища, железопътни линии, мостове и тунели.

Има предложения преустроени покриви на гаражи за паркиране, съществуващи хеликоптерни площадки и дори неизползвана земя в близост до пътни възли на автомагистралите да формират базата за обширна, разпределена мрежа от „вертипортове“ (вийтол хъбове с множество площадки за излитане и кацане, както и с инфраструктура за зареждане с електричество) или „вертиспирки“ за единични ВПС (единична вийтол площадка с минимална инфраструктура). Тъй като разходите за традиционните инфраструктурни опции продължават да растат, по-ниските разходи и увеличената гъвкавост при тези нови подходи може да се окажат убедителни опции за градове и държави в различни части на света. Нещо повече, вийтол летателните апарати не е нужно да се движат по фиксирани маршрути. Влаковете, автобусите и личните автомобили превозват хората от точка А до точка Б по ограничен брой специално определени за целта маршрути, което поставя пътниците под риск от сериозно забавяне даже в случай на едно единствено по-сериозно препятствие по пътя. Обратно, вийтолите могат да се движат към своето местоназначение не само по една пътека, поради което рискът от задръствания по  даден маршрут би бил много по-малък.

Постигнатият неотдавна напредък в технологиите прави производството на тази нова категория вийтол апарати нещо възможно. Повече от една дузина компании с най-разнообразни подходи към проектирането работят с голяма страст идеята за вийтол летателни апарати да се превърне в нещо реално. Най-близката до тази идея  технология, която се използва днес, са хеликоптерите. Но хеликоптерите са твърде шумни, неефективни, замърсяващи и скъпи за употреба в голям мащаб. Вийтол летателните апаратите ще използват електрическа пропулсия и затова ще са свободни от оперативни емисии и вероятно ще са достатъчно тихи, за да могат да работят в градовете без да безпокоят съседите. От височината на полета шумът от модерните електрически ВПС едва ще се чува. Даже по време на излитане и кацане издаваният шум ще е сравним със съществуващия фонов шум. Тези вийтоли са проектирани да бъдат и забележимо по-безопасни от днешните хеликоптери, защото вийтолите няма да са зависими от нито една отделна част, за да могат да летят, и в крайна сметка ще използват технология за автономност, за да се намалят значително операторските грешки. Очакваме първите случаи на използване на градски вийтоли ще е при онези дълги ежедневни маршрути от и до работното място, които минават през райони в градовете и предградията с прекомерно насищане с трафик, тъй като наличната им наземна инфраструктура не отговаря на нуждите. Това се дължи на два фактора. Първо, тъй като количеството икономисано време и пари се увеличава с дължината на пътуването, затова вийтолите ще са най-привлекателни за хора, които пътуват на по-големи разстояния и по-продължително време. Второ,  въпреки че изграждането в градските ядра на инфраструктура за излитане и кацане с достатъчна гъстота (например на покриви и паркинг конструкции) ще отнеме известно време, дори малък брой вертипортове биха могли да поемат голяма част от търсенето на ежедневно пътуващите на дълги разстояния, тъй като наземния транспортен компонент в „последната миля ще е малък в сравнение с останалата много по-дълга част от пътя до местоназначението. Освен това, ние сме убедени, че в дългосрочен план вийтолите ще са вид ежедневен масов транспорт, който е по джоба на повечето хора — даже  нещо по-евтино от притежаването на личен автомобил. Хората обикновено си мислят, че летенето е скъпа и рядка форма на пътуване, но това в голяма степен се дължи на ниския производствен обем на произвежданите днес летателни превозни средства. Въпреки че малките летателни апарати и хеликоптери са са с размери, тегло и сложност като на личен автомобил, цената им е около 20 пъти по-висока. В крайна сметка, ако вийтолите докажат, че могат да обслужват добре нуждите от градски транзит на поискване, тоест безшумно, бързо, чисто, ефикасно и безопасно, тогава ще стане възможно да се постигнат големи производствени обеми (поне хиляди бройки от даден специфичен модел годишно), а от там и драматично намаляване на разходите за производство на едно ВПС. Икономиката на производството на вийтоли ще стане по-подобна на тази на личните автомобили отколкото на самолетите.

Разбира се, първоначално вийтол превозните средства ще са вероятно твърде скъпи, но тъй като моделът, който е предназначен да се използва от много пътници, амортизира ефикасно стойността на превозното средства с помощта на платените пътувания, високите разходи в крайна сметка няма да се окажат непреодолима пречка пред стартирането на процеса.

А след като обслужването на пътници вече е започнало, ще последва позитивен процес на изкупуване на инвестициите, който в крайна сметка ще доведе до намаляване на разходите, а от там и на цените за всички потребители. Иначе казано, с увеличаването на общия брой потребители на услугата, оползотворяването на летателния апарат ще се увеличи. Увеличеното ползване от пътници е логично да се очаква, че ще направи възможно намаляването на цените, а това от своя страна ще доведе до ново нарастване на търсенето.Последното ще увеличи поръчките за производството на нужните летателни апарати, което на свой ред ще доведе до намаляване на производствените разходи за един летателен апарат. Като изключим подобренията по кривата на натрупания производствен опит (които не са забележими при споделеното ползване на автомобили), това в голяма степен съответства на модела на развитие, отчетен от Uber в хода на растежа на наземните превози на компанията, който получи нов тласък благодарение на прехода от по-скъпия UberBLACK продукт към по-евтините и затова по-използвани продукти uberX и uberPOOL.

Бариери пред пазарната реализация

Изложената по-горе визия за бъдещето е амбициозна, но ние вярваме, че тя може да бъде реализирана още през идващото десетилетие, ако всички ключови действащи лица във вийтол екосистемата — регулатори, дизайнери на ВПС, общности, градове и оператори на мрежи — си сътрудничат ефективно.

По-долу са изредени най-сериозните по наше мнение предизвикателства, на които ще трябва да се даде отговор, за да може градският въздушен транспорт на поискване да се доведе до пазарна реализация.

Ефикасност на превозните средства

Хеликоптерите са най-близкият днешен аналог на обсъжданите в този доклад вийтоли, но тъй като енергийната им ефективност е твърде ниска, използването им за операции в голям мащаб не е икономически оправдано.

Хеликоптерите са проектирани за много гъвкави операции, които изискват вертикален полет. Поради по-ограничения фокус върху максималния възможен брой на пътниците, става възможно създаването на превозно средство, което е по-оптимизирано за своята мисия, например като използва технологията за DEP (разпределена електрическа пропулсия).

Възможни са големи подобрения на ефикасността, защото DEP прави възможно създаването на вийтол апарати с фиксирано крило, които избягват основните ограничения на роторния полет на хеликоптерите, а крилата осигуряват повдигане с много по-голяма ефикасност отколкото при роторите. Но нито един производител на превозни средства до днес не е демонстрирал търговски пригодно летателно средство с DEP технология. Така че, тук има реален риск.

Работни показатели и надеждност на превозното средство

Икономията на време е ключов аспект на ценностното вийтол предложение. В случая със споделеното използване на ВПС от пътниците ние измерваме и свеждаме до минимум общото време от поръчката до слизането на превозното средство.

Това е функция както на работните показатели на превозното средство, по-специално на круизната скорост и времето за излитане и кацане, така и на надеждността на системата, която може да се измери като време от поръчката до качването на пътника.

В този контекст, ключовите проблеми, които трябва да се решат, са дизайните на превозни средства, които да осигуряват круизни скорости от 240-320 км/ч, излитания и кацания за максимум една минута, както и въпросите, свързани със здравината с оглед на различните метеорологични условия.

Разходи и достъпност на цената

Както е посочено по-горе, хеликоптерите са най-близкият аналог на вийтолите, за които се говори в този доклад, но те са прекалено скъпи, за да се използват като част от транспортни услуги в голям мащаб. Те са енергийно неефикасни и твърде скъпи за поддържане, а силният шум, който произвеждат поставя много голяма пречка пред употребата им в градски райони.

Съответно и търсенето на хеликоптери е скромно, а това води до и до малки производствени обеми: сегашното световно производство на роторни летателни апарати за граждански нужди е около 1000 броя годишно — далече под критичната маса за реализиране на икономии от голям мащаб на производството.

Предлагат се по-прости, по-тихи и оперативно по-ефикасни дизайни за ВПС, които да използват по-скоро цифров контрол отколкото механичната сложност.

Шумът от летателния апарат

За да може градският въздушен транспорт да процъфтява, въздушните превозни средства трябва да са приемливи за местните общности, а шумът, който те произвеждат, играе значителна роля в това отношение.

Целта е да се постигнат толкова ниски нива на шум, че шумът от превозните средства на практика да се смеси с фоновия шум; в крайна сметка, ние вярваме, че вийтолите трябва да произвеждат шум, който е наполовина по-нисък от шума, произвеждан от камион със среден размер, минаващ покрай къща.

Все пак, ако искаме по-добре да характеризираме въздействието на издавания от превозното средство шум в дадена общност, нужна е по-точна мярка за „шум“. Електрическата пропулсия ще е критично важна за тази цел също: тя дава възможност за ултра-тихи дизайни – както като шум от двигателя, така и като шум от тягата на пропулсора.

Емисии

Вийтолите са потенциално нов вид масов градски транспорт. Като такива, те разбира се трябва да са екологично отговорни и устойчиви.

Когато хеликоптерите се разглеждат като отправна точка, съществува значителна възможност за намаляване на емисиите. Ние считаме както оперативните емисии на превозното средство, тоест онези емисии, които се произвеждат от превозното средство по време на неговата работа, така и емисиите в рамките на целия жизнен цикъл, което държи сметка за целия енергиен жизнен цикъл, свързан с метода за транспортиране, включително (в случая с електрическите превозни средства) производството на електричество за зареждане на вийтол батериите.

Между предимствата на дизайните с електрическа пропулсия е това, че те са с нулеви оперативни емисии. Това оставя генерирането на енергия (което и до днес в голяма степен се основава на въглища, природен газ и петрол) и свързаните с него емисии като главната грижа.

Инфраструктура от вертипортове/вертиспирки в градовете

Най-голямата оперативна бариера през разполагането на вийтол апарати в градовете е липсата на достатъчно места за площадки за излитане и кацане. Даже ако вийтолите бяха сертифицирани за полети още днес, градовете просто не разполагат с необходимия брой обекти с площадки за излитания и кацания, за да могат превозните средства да оперират в достатъчно голям мащаб.

Малък брой градове имат множество хелипортове и разполагат с достатъчен капацитет да предложат ограничено първоначално обслужване с вийтол апарати, при уславие, че същите се намират на подходящите места, лесно достъпни са от улично ниво и имат достатъчно пространство за добавяне на зарядни станции.  Но за да могат вийтол апаратите да реализират своя пълен потенциал, необходимо ще е да се добави инфраструктура.

[1]    На български език: Вертикално излитане и кацане

Сподели:

Оценете тази публикация.
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (3 210 votes, average: 5,00 out of 5)
Loading...

Сродни публикации

Писмо от Конфедерация на автобусните превозвачи

Писмо от Конфедерация на автобусните превозвачи

ДО Г-ЖА ИРЕНА МЛАДЕНОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И РЪКОВОДИТЕЛ НА УО НА ОПИК ДО Г-ЖА ИЛИЯНА ИЛИЕВА…
Конференция Безопасно превозно средство – безопасност на пътниците

Конференция Безопасно превозно средство – безопасност на пътниците

Лицата, свързани с конференцията „Безопасно превозно средство – безопасност на пътниците“, си поставиха нова цел…
Ваксинации в автобус – първия професионален мобилен ваксинационен кабинет

Ваксинации в автобус – първия професионален мобилен ваксинационен кабинет

Ваксинации в първия професионален мобилен ваксинационен кабинет – професионално оборудван автобус В София вече ще…
Предложения от КАП към Министерство на транспорта

Предложения от КАП към Министерство на транспорта

     УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТОДОРОВ,        Във връзка с възстановяването на сектора, предлагаме да бъдат предприети…