Нискотарифните авиокомпании – история и перспективи в България
В много отношения България предоставя идеален терен за нискотарифните авиокомпании. Средните доходи са ниски, а българите имат широки роднински и землячески връзки по света.
През 1989 г. над 250 000 етнически турци напускат страната в началото на емигрантски отлив, наброяващ над 1 300 000 души към 2007 г. Същевременно в България възникват чуждестранни общности, като числото само на британците и китайците в страната към 2007 г. наброява съответно 10 000 и 5000 души.
Вътрешните линии на ТАБСО и Балкан от 1947 до 1990 г. са типични за нискотарифните авиокомпании – ниски тарифи, липса на странични услуги, висока честота на полетите. По тези направления към средата на 1970-те г. лети една трета от трите милиона годишни пътници, обслужвани от държавната „моноавиокомпания”. Това, което решително ги отделя от нискотарифните авиокомпании (и което причинява драстичното им свиване след 1990 г.) е, че реализират загуба и са субсидирани от държавата.
Чартърните превози идват в България през 1960-те г. с появата на Булер – клон на предприятието Тексим, както и със същевременното откриване на чартърни полети от ТАБСО.
През 1990 г. в България е сформирана частната авиокомпания JES Air. Тя открива редовни полети до ред североамерикански направления и Австралия. Тарифите са ниски и самолетите обикновено са пълни. JES-Air закрива дейността си пред 1992 г. в неясни обстоятелства.
През 2003 г. в България лансира дейността си авиокомпанията Bexx air, описваща се като първата българска нискотарифна авиокомпания. Всъщност, самолетите ѝ са арендовани от други авиокомпании на чартърна основа (за случайни полети). Фирмата прекъсва дейността си след намеса на държавата, след което я възобновява, преди окончателно да я прекрати през 2005 г.
През 2003 г. новата национална авиокомпания България ер започва да рекламира ред ниски тарифи за направленията си. През 2004 г. Хемус ер се самоопределя като нискотарифна и почва да рекламира ниски цени за редовните си полети по европейски направления.
През първите години на XXI в. в България има и ред неосъществени проекти за нискотарифни авиокомпании. Главна причина за провала на някои проекти е фалитът на „Балкан“ и последвалото основаване на „България ер“ от държавата през 2002 г.
В последните години пътуването с нискотарифни авиокомпании стана модерно и дори засенчи услугите на големите въздушни превозвачи. Защото нискотарифните авиокомпании залагат на цената, а не на комфорта. И това им носи успех.
Нискотарифните авиолинии, известни още като no-frills превозвачи или low cost авиолинии са принципно нов тип самолетни компании. Създателите на този модел изследвали начина на работа на традиционните авиопревозвачи и осъзнали, че има много начини да се намалят разходите. Например при евтините полети не се сервира безплатна храна, така че е необходим по-малък екипаж и цената на храната се спестява. Това води до по-малка нужда от почистване, което означава също и че самолетите престояват по-малко време по летищата (а престоя се заплаща). Така машините могат да обслужват повече полети на ден и се използват по-ефективно.
Нискотарифните компании си спестяват разходите по агенти и кол центрове за продажба на самолетни билети използвайки новите информационни и комуникационни технологии и Интернет. Напълно елиминирани са рекламата, комисионите на туристическите агенти и печата и разноса на билети.
Ниско-тарифните авиокомпании заемат все по-голям дял от българския авиационен пазар. Те обслужват линии до над 15 летища в Европа, като от тях летят и по вътрешни линии.
Wizz air, EasyJet, MyAir, Ryanair, Germanwings са само част от компаниите, които летят от и до България.
Wizzair непрекъснато разширява своите дестинации, а Ryanair на пресконференция през април обяви нови 21 дестинации от България за Европа, които ще стартират от ноември т.г.
Услугата на нискотарифните превозвачи обаче е по-особена от тази на традиционните авиокомпании и има специфики, които е добре да се знаят , преди да се резервира билет за такъв полет.
- Чек Ин багажът е със строго спазвани ограничения във всички low-cost авиолинии. Обичайно няма безплатен чек-ин багаж, а нерядко всяка бройка се заплаща (т.е. в цената на самолетния билет не влиза нито една бройка чек-ин багаж). Под бройка се разбират между 15-20 килограма в една чанта (куфар). Ако на летището се окаже, че багажът ви превишава ограниченията, очаквайте високи такси за всеки килограм отгоре. Като страничен ефект от таксуването за багаж, нискотарифните авиолинии са доста по-стриктни към теглото и размера на ръчния багаж (1 чанта 55x40x20 сантиметра, 10 килограма максимум е стандартно).
- Изборът на място – При регистрация за полет нямате възможност да избирате място в самолета, както е при традиционните авиокомпании. Някои превозвачи позволяват да си запазите определено място, но само при условие, че заплатите допълнителна такса и то само по време на резервация на билета.
- Храната и напиткитепо време на полет са нещо, което в почти всички low-cost полети ще трябва да плащате допълнително. Пригответе се да платите до €5 (£3.50, US$6) за сандвич и €3 (£2, US$3.50) за кафе или чай, ако решите да консумирате на борда. Не е препоръчително да си носите ваши храна и напитки, тъй като някои авиолинии правят съобщение преди полета, че не е позволено консумирането на собствена храна и напитки. Екипажът пък печели комисион от продажбите на борда, така че не се учудвайте, ако ви помолят да не консумирате собствената си храна.
- Промяна на дата на пътуване. Твърде често се случва евтините промоционални билети да бъдат в неудобни за вас дати. Ако закупите билет и искате да смените датата на полета, ще трябва да платите такса за промяна и да доплатите разликата в цената на билета.
- Отмяна на полети. Това може би е най-съществената разлика между нискотарифните и традиционните превозвачи.
- Преди да резервирате билет, трябва внимателно да се осведомите за условията на авиокомпанията в такива случаи. Случва се авиокомпаниите да отменят полети заради метеорологични, технически или други причини. В най-общия случай те ще ви предложат да пътувате на следващия техен полет по линията, но при условие че има свободни места (следващият полет може да е след няколко дни). При несъгласие от ваша страна ще ви изплатят стойността на билета.
- Летищата до които летят нискотарифните авиокомпании обикновено са по-стари или са по-далеч от обявения град-дестинация. Изчислете колко ще ви струва превоза до крайната дестинация, както и допълнителното време, което ще ви отнеме. Всъщност нерядко второстепенните летища са по-близо до крайната дестинация, тъй като са строени преди повече време, преди градът да се разрастне, за разлика от новите.
- Свързващите полетиса друга сфера, в която low-cost компаниите са регулирани по различен начин. Повечето евтини авиокомпании предлагат само полети от точка до точка. Ако пътуването ви включва смяна на полет, дори и със същия превозвач, ще трябва да чекирате багажа си наново за всеки полет. В допълнение, при някои авиолинии ако първия ви полет закъснее, то няма да бъдете прехвърлен на друг самолет, ако изпуснете втория си полет.
Мненията* на българите относно нискотарифните авиокомпании са силно поляризирани. Във форумите се срещат както привърженици на нискотарифните услуги, така и много недоволни. Последните маркират основните недостатъци на нискотарифните превозвачи:
- Подвеждане с багажа – Ако искаш да пътуваш с основен багаж, куфар, плащаш допълнително. Това обикновено са 30-60 евро за различните превозвачи и условия.
- Такса при използване на дебитна и кредитна карта – Много от нискотарифните компании прибират такси при плащане с дебитна карта – по 8-10 лв. на билет, а с кредитна карта дори – 16 лв. на билет.
- Плащане за фиксирани места от порядъка на 15-20 евро допълнително
- Скъпи напитки и храна – Друго неудобство са скъпите напитки и храна на борда, които също са скрит разход от 10-20 евро. Хайде, храната не е болка за умиране за полет от 2-3 часа, ама без вода, след като са те лишили от възможността да носиш каквито и да е течности на борда…
- Допълнително заплащане за багаж – има изисквания за точно определен размер ръчен багаж за всяка авиокомпания. Пред гишето за чекиране е поставена метална конструкция еталон, в която трябва да пъхнеш своя багаж, за да се види дали съответства на размера. Ако влиза в отвора, пускат те на борда с него като ръчен (салонен). Ако не влиза, ще те накарат да платиш 40 евро на място. Иначе предварително като си купуваш
билета по интернет може да платиш допълнително 20 лева за по-голям размер на ръчен (салонен) багаж. На място на летището цената скача.
- Допълнителни пари за чекиране – нискотарифните авиокомпании искат допълнително пари за чекиране. На летището ще ти струва обикновено 20 евро, ако не си направил чекирането в Интернет. Да кажем, това неудобство не е толкова голямо, ще си разпечаташ каквото трябва. Но в някой чужд град, ако не си в хотел, който предлага услуги, на връщане може да се наложи безуспешно да търсиш принтер, за да си разпечаташ на хартия документа за чекирането. Иначе на летището ще те накарат да платиш още 20 евро.
