Като член на отрасловия и подотрасловия съвет постоянно сме поставяли въпроса за провеждането на общинските конкурси. Изтъквахме, че няма нормални наредби, няма необходимото законодателство, което да ангажира общинските ръководства за създаване на нормални условия при провеждането на тези конкурси. Според нас по места съществуват мафии, които си определят кой да бъде превозвача. А най-големите мафиоти станаха кметовете. Повечето от тях си имат свои фирми чрез подставени лица и се изготвя така конкурсната документация, че да им е изгодна за тях. Изискванията за участие в конкурсите са формални, недалновидни и незаконосъобразни и затова около 90 % от конкурсите се обжалват. Но такова обжалване протича до три години, че и повече. А какво прави през това време фирмата, която би трябвало да е спечелила конкурса, но е “прецакана” и се жалва в съда? Тя е вложила големи инвестиции да закупи нови или поне прилични автобуси, а няма работа.
В момента България, а и бранша са в криза. За общините и областите е необходимо транспортните схеми да се създават така, че да обслужват нормално всички населени места, без да се създават втори и трети поток...